Въведение

Образуването на думите е една от най-занимливите области от науката за езика, чието изучаване ни показва най-ясно богатството на нашата реч, разкрива ни пътищата на човешката мисъл, хвърля светлина върху развоя на народната култура, дава ни верни насоки за творческа езикова работа и за правилно отношение към новите езикови факти, които възникват в наше време във връзка с обществения и културния развой. По какви пътища се разждат названията на различните понятия в нашата мисъл? От какви изходни точки излизат те и по какъв начин се достига до изказване на различни нови оттенъци?

Обикновено всеки от нас, когато чуе нова дума, се мъчи да си обясни нейния смисъл и произход, като се опитва да я оприличи по изговор и по значение с някой други, познати думи. Така например, когато един българин от Югозападна България чуе книжовната дума „повеля”, която значи „заповед”, той я свързва по смисъл със своя позната дума – „велим”, „велиш” (‘казвам’), която не се употребява в книжовния ни език. А когато един българин от Северна България например чуе южнобългарската дума „врявя” или „вревим”, която също значи говоря, той долавя, че тя има нещо общо по изговор и по смисъл с книжовната дума „врява”, която значи ‘силен шум от говорене на повече хора’. Ала залисани в своите всекидневни работи и грижи, ние обикновено не се замисляме над произхода на думите, с които самите ние си служим постоянно и които сме научили още от детинство.

(За пълния вариант на курсовата работа, моля свържете се с нас на посочените телефон и имейл за връзка)