Когато се дискутира в плана на жизнения цикъл ролята на наследствеността и околната среда, най-често хората искат да знаят кое за какви характеристики и особености отговаря. Понякога, но не често, отговорът е точно едното или другото. В повечето случаи обаче наследствеността и средата взаимно се включват и едната усилва или ограничава действието на другата.

Отдавна се знае, че половият акт е свързан със създаването на поколение. В продължение на векове господствува теорията за пангенезата. Според нея спермата, образувана в различни части на тялото и отразява характерните им особености. Тази теория е обсъждана още от Аристотел /384-322 г.пр.н.е./ и доминира до XIX век. Жан Батист де Ламарк /1744-1829/ я разглежда като основен механизъм на еволюционната изменчивост. За него еволюцията е резултат от придобити белези, натрупани от упражняване или неупражняване в редица поколения. Това разбиране се приема и от Чарлз Дарвин /1809-1882/, който твърди, че в кръвта се намират хипотетичните частици на наследствеността.

Френсис Галтон /1822-1911/ опровергава за първи път предположението за пангенезата като след преливане на кръв от бели на черни зайци не открива изменение в окраската на козината им.

Август Вайсман /1834-1914/ предлага като обяснителна вместо теорията за пангенезата, теорията за зародишната плазма. Той различава половите клетки от клетките, възникващи във всички други части на тялото (соматоплазмата). Според Вайсман именно зародишната плазма остава неизменна от поколение в поколение, а соматоплазмата се получава от нея почти случайно, само за да я предпазва. Той предположил за първи път, че гените с наследствените фактори се намират в хромозомите.

Принципите на наследствеността са открити от Грегор Мендел /1822-1884/. Той доказва, че в половите клетки съществуват дискретни фактори на наследствеността. Всеки един определя конкретен признак на организма. Като преминават от поколение в поколение, факторите не се смесват помежду си (както мислят другите автори до Мендел, б.а.), а съхраняват своята индивидуалност, съществуват като независими единици.

Основна единица на наследствеността е хромозомата, разположена в центъра (ядрото) на всяка от клетките в организма. Тъничка, подобна на нишка, хромозомата се движи във флуидна среда и може да се види само с много силен микроскоп. Половината от хромозомния набор се получава от бащата и половината от майката. Човек има 46 хромозоми в ядрото на всяка една клетка и това е пълен сбор на две групи от по 23 хромозоми. Тези две групи се подреждат една срещу друга и започва един сложен процес на клетъчно делене, това което се нарича растеж. Различна при индивидите е 23-тата хромозома – половата. При мъжете тя може да е X или Y, а в яйцеклетката е винаги X. Ако при “срещата” се съединят X хромозоми (XX), детето ще е от женски пол, ако се съединят X и Y (XY) детето ще е от мъжки пол.

Комбинацията от XX хромозоми прави жените по-устойчиви на някои болести. X хромозомата често доминира над Y, когато двете са в комбинация, защото X съдържа повече генетичен материал.

Т.Г. Морган /1866-1943/ въз основа на цитогенетически изследвания в 1910 година разработва хромозомна теория за наследствеността. Съгласно нея гените се разполагат в хромозамите в линеен ред.

(За пълната тема се свържете с нас на посочените имейл и телефон…)