„Свръх себе си трябва да зидаш. Но изпървом трябва сам да си иззидан, с прав ъгъл тялом и духом.”

Идеята за свръх човека винаги е била неизменна част от творчеството на Фридрих Ницше и именно той я развива с пълната й картина, с всичките й характеристики. А фактът, че и преди, и сега, тя се споделя от редица естети и хора, стремящи се да се докоснат до границите на човешкото познание, ярки индивидуалисти, както и от истински – на пръв поглед твърде груби и първични почитатели на силовите спортове, разкрива нейната универсалност и масова приложимост. Тази й характеристина я превръща в нещо примамливо за човечеството.

Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Онова, което е велико у човека, е че той е мост към нещо друго, а не цел.

С качеството си идеал, свръх човекът се превръща в ценност, което го прави токава рядкост сред другите хорски материални, интелектуални и духовни придобивки, а и най-вече – от необходимостта от полагането на по-големи от обичайните усилия за неговото постигане.

Дали свръх човекът е ново стъпало, което трябва да бъде създанено или е неосъществима задача? Търсейки отговора на този въпрос, трябва да се вземе предвид и фактът, че идеята за свръх човека е обременена от идеологически предубеждения, фалшификации и човешки неразбирания. Именно идеята и стремежът към съвършенство стоят в основата на тази идеология.

Свръх човек е специален и различен, но тези негови различия го изваждат от тълпата, въздигат го, противопоставят го на „стадото”. Един от основните му стремежи е себенадмогването, проекцията му за живота е само напред и към съвършенството, принадлежността му е на бъдещето.

Класическият образ на свръх човека олицетворява някой, което е победил и превъзмогнал себе си.

Способността да твори е основният отличителен белег на свръх човека. За неговото надмогване и за откъсване от обикновения човек и неговите битовизми, той се нуждае именно от творчество. Тези му качества го правят бъдещ гарант за нравствено издигане на човека.

От друга страна, за да може индивида да функционира нормално в едно общество, на него му е необходима система от етики, норми, ценности, които са приети от обкръжаващата среда. Зад всичко това стои Суперегото или казано по-друг начин „Супер Аз-ът”. Той е последната част на развиващата се личност.

Фройд твърди, че не се раждаме със суперегото, а го придобиваме с течение на времето. Той го дели на две подчасти: съвест и его-идеал. Първата подчаст е свързана с осъзнаването на дадени постъпки като грешни и приемането им като непослушание. Съвестта формира, както при децата, така и при възсрастните, способността за самокритика, самооценка, чувство за вина. Его-идеалът е обратната страна на съвестта и тя поощрява , поражда одобрени, гордост, уважение.

Един от основните стремежи на човека е да живее в хармония и мир със себе си, да се откъсне от всичко, което не съответства на същността му, да стане по-добра версия на себе си. А за постигането на всичко това, трябва да превъзмогне пагубното влияние на егото.

Свръх-Аз включва ценностите и морала на обществото, които са научени от родителите. Ролята на свръх-Аз-ът е да контролира импулси, които не са обществено приети, като агресията например. Той също така има функцията да убеди егото да се обърне към морални цели, а не просто реалистични такива и да се стреми към съвършенство.

Ако вземем човешкото его за отправна точка, по която можем да оприличим свръхчовека и свръх-аз-а и двете понятия изразяват един етап на превъзмогване на себе си, израстване и издигане над егото, на едно по-високо душевно и интелектуално ниво. Двете понятия са общи също с това, че като качества и характеристики, те не са заложени по рождение, а са придобити. Човекът сам се бори за тяхното постигане и своето израстване.

Борбата за съвършенство е в основата на този растеж. Идеологията, която се изповядва е за създаването на човека идеал, различния, отличаващия се от общо приетото и борещия се. Той е душа, която познава Бога и все още има физическо тяло и работи съзнателно в полза на човечеството. Сам Бог е извън съвършенството, тъй като съвършенството е относителна човешка концепция. Така че, когато една душа знае, че тя е във връзка с Бог, а също така има тяло и съзнание, тя придобива идея за физическата вселена с нейните системи и светове.

Дали съвършенството е резултат от съвършенни действия или съвършено насочени действия? С други думи – дали е резултат от усилия или е самото усилие. Единственото усилие на постигане на съвършенството, преодоляването на себе си, постигането на себепознание и усъвършенстване на свръхчовека и достигане на свръх-аз, е усилието за изпълняването на тези цели и следването на тези идеали. Неща, които всеки поел по този път, постига по различен начин, но най-доброто средство и на ползотворния начин остава изкуството, словото или творчеството най-общо погледнато.