BULGARIAN

ENGLISH

Българи от старо време

III. СВАТОВСТВО

Ето, гледайте, дядо Либен седнал, кръстосал краката си и приготовил се да говори; а хаджи Генчо стоял, разгледвал една дамаска сабя, която откачил от стената, и цъкал с езика си, т.е. чудел се. Хаджи Генчо в своите широки шалвари и със своята дълга и тясна обръсната глава приличал на кошер или на захарна глава и дядо Либен имал пълно право да го погледа отсам-оттатък и да си помисли: „Я гледай ти — какъв е тоя мях: няма ни бой, ни гиздост, ни снага; носът му е като краставоселска краставица, очите му са подпухнали и почервенели от лой и от ракия като у някой вепирин, устните му са като у някой арапин, а дъщеря му? — Ех, дъщеря му е толкова хубавичко и гиздавичко момиченце, което прилича като две капки вода на ластавичка-гнидавичка! Аз и в Мората не съм виждал такива гиздосии и такива гълъбици. Какви чудесии не биват по тоя свят!“

Когато дядо Либен свършил своите размишления, то захванал да говори с глас:

— Послушай, хаджи, мене ми се чини, че би било твърде добре, ако ние седнеме малко и да си поговориме като братия и приятели.

— Пак за пушките и за конете… За пушките ли байо Либене? Не ща, не ща аз вече да те слушам, не ща вече да говоря за тая проклета пушка. Тая пушка насмалко щеше да ми донесе беля на главата! Аз, байо Либене, онзи ден се уплаших от тебе и мислех, че ти щеш да ми отрежеш главата като на вол… Ти, да ти кажа право, си човек несправедлив, сърдит и инатин и аз не ща вече отсега да говоря с твоя милост за големи работи…

— Не, хаджи, не пушката и не саблята ми се върти в главата, а съвсем друго нещо… Аз искам да си поговоря с тебе за една приятелска работа.

Old Time Bulgarians

III.The Matchmaking

Well, look, the old Liben sat cross-legged and ready to speak; and Hadji Gencho sat and looked in a steel sword, which he had unhooked from the wall and tushed with his tongue, i.e. he wondered something. Hadji Gencho dressed in his shalwars with his long, narrow, shaved head looking like a hive or like a sugar beet. That is why the old Liben had the full right to examine him from this and there and think: “Just look at him standing like bellows- short, ugly , with his shapeless figure! His nose is like a scabby cucumber; his eyes are swollen and red from eating pork fat and dinking rakia [1] like some vampire. His lips are like those that black people have. What about his daughter? Ah, such a beauty that looks like two raindrops on swallow. I myself haven’t seen such beauties and such birds. There are many wonders in this world, you know!

When the old Liben stopped thinking he started speaking out loud:

–          Listen to me, Hadji, I think it would be great if we could sit for a while and talked like brothers or friends.

–          To talk about shot-guns and horses again…isn’t that right uncle Liben? I really don’t want to speak about this damn shot-gun. I was about to get in some real trouble because of it! Uncle Liben, the day before yesterday you really scared me and I thought you would cut my head off like an ox. Honestly, you are an unfair, stubborn, short-tempered man! From now on I do not wish to speak with your persona for some important business….

–          No, Hadji, neither the shot-gun, nor the sword is in my mind. It is a totally different thing….I wish to speak with you for some friendly business