Индийската антична грамтика съществено се отличава от китайската във връзка с различната графична система и културните традиции.Индийското писмо, което е  фонетично звуко-буквено се отличава от графичната фонетична система по това, че отбелязва сричките и буквите на думите.Деванагри означава индийска азбука.

В азбуката е предвидено фонетично разчленяване на писмената реч на гласни и съгласни – т.е се пишат на различни редове, на основния ред са съгласните, а знаците се прибавят или над или под тях. Съгласните и гласните се съчетават по вертикала и се наблюдава вертикално членение на писмената реч.Така се обособява сричка.

Някои автори определят индиското писмо като сричково неправилно.

Индийскатата графична традиция представя потока на речта разделен на срички, а графически това са съчетания от буквени знаци отразяващи гласните и съгласните.

Структурата на ИП прави изключително удобно представянето на правилата за произношение и лингвистичен анализ.

Индийската културна езикова традиция се отличава и с това, че ясно се обособяват две независими една от друга тенденции.Това са:

1.Ведическата традиция – свързана със санскрит(праезикът на новоиндийските езици).Праезикът на романските езици е латински.

2.Отклоненията от ведите в резултат на които се установяват различни книжовни езикови практики – разговорни индийски езици.

Ведическата традиция съхранява в себе си митичните представи на индийците,канонизира ги ,свежда ги в система и на тази основа се утвърждават правни и етични норми.Ведическите канони се основават на митологични източници и ведическата традиция е свързана непосредствено с имената на божествата,а за текстове се смята че имат сакрален (божествен) характер.Тук е разликата между китайската и индийката културна традиция.

Митологичните текстове на Китай се кодифицират и редактират от Комфиции.Митологичния пантеон е отделен ,текстовете нямат сакрален характер и не възхваляват към божествени източници.

Йероглифното китайско писмо не предопределя към строги правоговорни норми,докато индийската традиция се основава на правоговора и в центъра на учението е правилното произношение.

Ведическата традиция се свързва с обредите,които включват в себе си-музика,танци,изобразителни средства и всички изисквания относно правилната реч (смисъл и форма) .Ако не се спазва правоговорната норма се нарушава връзката между отделните изкуства.Текстовете са сакрализарани и на тази основа се формира и развива индийската граматика.:

………

(За пълната тема може да се свържете с нас на посочените телефон и имейл за контакт или чрез контактната форма на сайта)